Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Шегобийците пазете


Шегобиец имахме в махлата –
весел, жизнерад и благ човек,
но засъска змийски клеветата
и го хвърлиха в зандан далек.

„Пфу че гадост! Смачкаха човека!
Смазаха добрия веселяк!“ –
каза Киро Шопа на Зевзека,
седнали пред чашчица коняк.

Свиха се човешките душици
от страха пред грозни патила.
На заглъхнала гора без птици
заприлича цялата махла.

Няма смях. Навъсен е простора.
Вред мълчание и пустота!
  ––––––––––––––––––––––
Шегобийците пазете, хора!
Те са на живота радостта!