Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Аз казах вече на светът


Аз казах вече на светът
каквото трябваше да кажа,
чрез песента си, чрез стихът,
несменно с мен стоял на стража.

Не ме споходи час щастлив
за птици и цветя да пея,
ни за пейзажа ни красив
от тих бял Дунав до Егея.

Където да отидех сам,
и в чужди край и в края роден,
посрещаха ме с болка там
мълвеж и ропот всенароден.

Че властодържецът-деспот,
със глутницата си придворна,
обезземления народ
превърнал бе в рая покорна!

Сред тоз народ – и тих, и лих –
аз борих се, живях и страдах,
копнеж и младост, блян и стих –
на него всичко аз отдадох.

Но чезнат сили, гасне плът,
смъртта ще дойде тук на стража.
Аз казах вече на светът
каквото трябваше да кажа!

1982 г.