Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Ангелогласният


На Трифон Кунев
Със незагаснала в душата болка
и на уста със твоя стих
невръстна тънкостволеста тополка
на твоя гроб аз посадих.

И всяка заран призори отивах,
и там под славей подранил,
тополката напъпила поливах,
във бъдещето поглед впил.

Ще мине злото. В нашата Родина
пак ясно слънце ще изгрей,
тополата като мома в градина
и ден, и нощ над теб ще пей.

Че както ти едничък сред тълпата
вишеше ръст на великан,
така и тя, една над дървесата,
ще извисява строен стан.