Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Апокалипсис


Каква съдба горчива:
разруха, срив, разпад!
България погива.
Вилнеят мор и глад!

Земята – погрозняла.
че без стопанин драг,
последно зрънце дала,
потъна в буренак.

В душите и сърцата –
нерадост и печал!
Ограбена хазната.
Народът – опросял!

Неутешими плачат
съсухрени лъки
и мъртви риби влачат
отровени реки.

Посърнал е Балкана
без пойни гласове,
че пиле не остана
във болни лесове!

И сякаш иде адът
и краят на света,
че от небето падат
облъчени ята.

Върховният – Човека,
греховен, грохнал, слаб,
брал жал тринайсет века,
подлага длан за хляб.

Трепери сиромаха
пред зимния повей
с библейската уплаха
дали ще оживей!

Кой Демон ни наказа,
че ни отне Христос
и ни опи с омраза,
ненавист, мъст и злост!

Пророк Иеремия
с разплакани очи,
със плач те молим ние:
„Ела ни оплачи!“

1996 г.