Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Април 1925


В ония тъмни, кървави априлски дни
не цветна пролет – буря се изви в полята
и вместо бодра песен тук да позвъни
в сподавен плач изхлипаха навред селата!

Размаха Каин кървавата си коса
над повалената със тежък млат Родина
и като цвят от помразени дървеса
покапаха народните ни юначини!

Над кърищата непрогледна нощ стъмни,
нощ подла и неверна, кървава, мъртвешка,
и в дунавските неизбродни равнини
заброди като призрак мъката човешка!

Смъртта без жал целуна хиляди чела
със своята целувка ледено студена,
и като зимен вихър в родните села
с мъст връхлетяха шпиц-команди разярени!

Обзети от жестока металична стръв
в нощта залаяха картечници зловещи
и мирис на запалена човешка кръв
нададе страшен вик от огнените пещи!

Като подплашени орлици над гори
години тежки прелетяха от тогава,
незнайните гробове бурен гъст покри,
но няма за юначните мъже забрава!