Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Блага рана


на Мариана
Ах, защо те срещнах, Мариана,
и защо ме ти погледна с грях,
та в сърцето ми отвори рана
и по теб от обич полудях!

Много падах, страдах, любих, губих,
горест гълтах и горчилки пих,
а сега акъла си загубих
и комай централно откачих.

Но яви ми се небесна Фея:
„От такава болест не се мре,
ала оздравееш ли от нея,
може в миг сърцето ти да спре!

Тя живота радва и услажда
и дори старика прави млад.
С нея се човек отново ражда
и отново става по-богат!“

Каза Феята и в миг изчезна.
Тя дойде акъл да ми даде.
Беше нощ безлунна и беззвездна.
Бре, ами сега?... Какво?... Къде?...

И намислих, сладка Мариана,
накамарил ги деветдесет,
с твойта блага рана да остана,
да ги дотъкмя до сто и пет!...