Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Възмездие


Човекът идва на света амбициозен,
със бебешки неистов вик и рев,
и расне бабаитски важен и помпозен,
с интимната мечта да бъде шеф.

А стане ли – елате, вижте го как действа:
гнети, потиска, граби и краде,
безчинства, безчести, зулумства и злодейства
и даже живи хора той яде!

Ала смъртта, дълбоко във плътта му скрита,
върви със него в земния му път:
човърка, състарява го, и зла, сърдита,
тя най-подир му спира и дъхът!

И ето краят му – и жалък, и мизерен!
Като помисля, ме напушва смях:
със ритуал във крематориум модерен
превръщат го в кутия, пълна с ... прах!