Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




В здрачен час


На Дим.Иванов-Веженов
Във здрачен час да потъжим
отново сбра ни дружба стара
и тънка струйка къдрав дим
проточи твоята цигара.

Разстла се вечерен покой.
Денят за отдих се прибира.
И пламна в златозвезден рой
пастта бездънна на Всемира.

Есенинов тъжовен стих
на руски тихом ти подхвана,
а с топла глътка аз отпих
искрящо вино от стакана.

След хапка бял, препечен хляб
ти с устни чашата погали
и в стих със глас сподавен, слаб
за първата любов зажали.

Момичето със топла гръд
в стиха за горест оживява.
Ах, спомените как горят
като разровена жарава!

Пред виното – на скърби лек –
тъгувахме по младостта си,
а светеха със блясък мек
във здрача белите ни власи.

Цигарата изтля, угасна
на Блок с безсмъртните слова:
„И стало безпощадно ясно:
жизнь прошумела и ушла!?

1982 г.