Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Двамата


На Емил Шекерджийски
Те бяха двамата добри другари
от ранните си юношески дни,
и като млади, будни пролетарии
поведоха борба за правдини.

Единият бе истински смелчага,
а другият – кръшкач, хитрец голям.
Смелчагата бе със усмивка блага,
а хитрият – свил устни като ням.

Но време страшно, кърваво настана,
дойдоха тежки, съдбоносни дни,
и двамата поеха към Балкана
по диви партизански стръмнини.

В неравен бой смелчагата загина,
изрекъл сетни, огнени слова,
а другият се скри в една падина
и кожата си здрава отърва.

Тринадесет години оттогава
(наскоро ще празнуват юбилей)
как във ограбената ни държава
на комунизма дрипата се вей!

Над гроба на юначния покойник
днес горко плаче стволеста бреза,
че живият с похвата на разбойник
по стълбата държавна изпълзя!

Подлецът, кожата си що спаси,
е днес управник пръв на свойта нация,
а името на мъртвия виси
над някаква джамджийска кооперация!

1956 г.