Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Девизът


Девиз на стар светия
висеше в моя дом:
„И злия, и добрия
посрещайте с добром!“

И вслушал се в съвета
на древния мъдрец,
посрещах аз с мезета
приятел и подлец.

Посрещах ги сърдечно,
с усмивка на уста,
приятелски, човечно,
с любов и доброта.

Посрещах ги, но ето –
нечакана беля:
в ДеСеТо досието
съвсем надебеля.

Две библии църковни
бе стигнало комай,
със клевети отровни
натъпкано докрай.

А после звън – покана:
„Яви се в МеВеРе“.
И буф – без съд в зандана:
„Гадина е! Да мре!“

След грешката фатална
със древния девиз
и участта страдална
на бивш концлагерист,

с цитат от нов светия
девизът стана друг:
„Посрещай с мед добрия,
а злия – със юмрук!“

1971 г.