Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Досието


С Исусовска болка в сърцето,
отрамил голготския кръст,
прочетох си днес досието, 
препълнено с подлост и мъст.

В злощастната наша Родина
с народа злощастен и клет,
злощастно животът ни мина
в гонение, горест и гнет.

Където със радост съм влязъл
и с обич добро съм раздал,
каквото във стих съм го казал –
от доноси дъжд е валял.

„Жадувана с плам ще избухне
великата земна любов.
Червената тюрма ще рухне,
проклета вовеки веков.“

И донос след донос се трупат
с човеконенавистна страст.
С тях кости човешки се чупят,
извиват се съвест и свяст.

Насилие, стрес и уплаха.
Безбожие, мерзост и грях.
Зловещите папки растяха,
претъпкани с гибелен страх!

В концлагери, в мрачни зандани,
в мъчилища всякакъв род,
гнетители злобни тирани
разнищиха тоя народ!

Но тюрмата цяла се срина:
безумие, сила и власт.
Светът на Лойола отмина
и счу се пак Божият глас.

    ...............

Последният лист е прелистен.
Злодеят е всичко обрал.
Аз – жив, оцелял, „неочистен“,
промълвям със тиха печал:

„Каквото съм казал тогава,
пророчески днеска звучи.
Със орис и участ такава
спокоен ще склопя очи!“

1999 г.