Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Жени, жени...


Жени, жени, от хубост мед и светлина,
с дихание от гюл и чар от небесата,
съдадени за обич, нежност, сладина
и за украса вековечна на земята.

Вий сте потомствените женски същества,
изкупили на Ева греховете тежки,
превърнати във малки земни божества,
благословени да множат рода човешки.

Без вас светът би бил злощастник без мечта,
земята – глуха и безрадостна пустиня,
но вас ви има и сте живите цветя
във тая истински божествена градина!

Със чара си, лъстта, страстта и прелестта
вий сте пленителното чудо във Всемира.
Звезди умират, птици, хора и цветя,
но красотата женска свети, не умира!

Жени, жени, пламтящи утринни зари,
за милосърдие създания господни,
бъдете умни, щедри, благи и добри,
красиви, прелъстителни и детеродни!