Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




За благодарност


По милосърдие неповторима,
препълнена с марксическа любов,
благодаря ти, партийо любима,
за твоя топъл майчин благослов!

С душа по-нежна и от цвят на вишна
ти мене – непослушния поет –
дари ме със каторга тригодишна
и с мъки и страдания безчет.

Загдето беше с мен тъй милостива,
за благодарност китка съм ти свил
от полски тръни, бъзе и коприва,
горчивка и магарешки бодил.

И моята едничка земна грижа
е днес: за стореното ми добро
на Дантевия ад да те харижа
ведно със цялото политбюро!

1961 г.