Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Земляци


Здрасте, Геле! Здрасте, Вуте! Как си? Де си? Що си? –
рукнаха като градушка питанки, въпроси.

Вуте Радин от Бояна с Гелето от Яна
не видели се отдавна, влязоха във хана,

на отморка-разговорка, с хубава черпушка,
със мезенце от сланинка и със люта чушка.

Не приседнал, Вуте окна първата пиячка
– Дай от скоросмъртницата по една стотачка!

Вуте рече, Геле рече, че като потече
сладкодумна разговорка – не се спира вече!

– Знаеш, Геле, я човек съм като вол работен,
но останах недоделан, прост, слабограмотен.

Вестници от дъжд на ветър ч˜та, препрочитам,
та за некои нови думи сакам да те питам,

думи трудни, съковати, грапави, чепати,
що за мойта чутура са чужди, непознати.

– Питай, Вуте! Я що зная, све че ти го кажем,
ние сме си хора наши – нема да се лажем!

– „Прогресивни“ и „наивни“ – що са и какво са?
Баджанако зарад тех ме оня ден ядоса!

– Па наивни са ония, що весден работят,
„прогресивни“ – дето само дрънкат и ломотят!

– Верно, Геле! У живото днеска баш така е:
един буха като гламав, а па други лае!

– Тая пасмина „марксисти“ – па они какви са?
– Па това са чистокръвни братя с Кума Лиса:

едно мислят, друго казват, а па трето вършат,
с договорите държавни заднико си бършат!

– Думата „активни“, брате, хич не я разбирам,
зарад нея с чичо Коле често се препирам!

– Па това са, Вуте, хора важни, със заслуги,
затова сега живеят на гърбо на други!

Със фашизмо са се били по гори, дерета
и от мандрите са крали сирене с качета!

Днес борбата си юнашка пак я продължават:
на хартия се подписват – плата получават!

– „Привилегированите“ – па они какво са?
– Че ти отговорим компетентно на въпроса.

„Привилегированите“ – па това са, значи,
най-големите лежачи, търтеи-лапачи!

Тука Вуте се изкашля, плюна тлъста храчка
и поръча шегобийски третата пиячка:

Я бе, младо! Я налей ни още по едничка
да наквасим суо гърло – жъдена душичка!

– Думата „социализъм“ много ме узори!
Все за нея се приказва, пише и говори!

– Само със две думи, Вуте, я че ти го кажем:
те това е, дето викат „Мижи, да те лажем!“

– А каква е тая пуста дума „диктатура“?
– Бухай здраво, стискай душа, трай и викай „ура“!

– „Ленинизъм“, „комунизъм“ – тук че ти призная,
що е и какво е, пусто, хич и не го зная.

– Ей сега че ти го кажем що е и какво е:
нема наше, нема ваше – сичкото е мое!

– Верно, Геле! Баш така е! Виж ги маскарите!
Май остана още да ни вземат и жените!

С тия хора де че стигнем, чудя се и мая!
– Трай си, Вуте, и кротувай! Че им видим края!

– Чул те Господ с двете уши! Ха, дано сме живи,
да се свършат мъки тежки, ядове горчиви!

Благодарим, Геле, бравос! Мъж си ти бабанка!
Ха, да му ударим още по една грозданка!

И след петата им чашка аз напуснах хана.
По-нататъка не зная с двамата що стана.

1970 г.