Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Зима в нашенско


Вред постели бели стели
белоснежна зима пак.
Цели две недели мели
бяло брашно – ситен сняг!

С пресни преспи тя затрупва
хлебороден роден край.
Мама бял кравай разчупва
с благослов за урожай!

Бяла пустош е в полята.
Студ земята е сковал.
Глъхне в леден скреж гората.
Звяр във дупка се е сврял.

Нека ситен сняг се стели!
Нека щипят мраз и студ!
Бъчвите са напращели
от тамянка и мавруд!

Намирисва на суджуци
и на точени кори.
Родове с деди и внуци
ще се сбират край софри.

Хубавици тънкостволи
изпод вежди стрелват плам.
Някъде прасе се коли –
май годеж ще има там!

Ще се вдигат сватби тежки
с бъклиците на уста.
Смях и веселби младежки
ще превръщат в ден нощта!

Къщи ще се разлюлеят
и от песни ще ехтят!
Бузи ще поруменеят
и очи ще заискрят!

На земята ни прастара,
под щастлив небесен свод,
тъй живей и тъй я кара
моят боголик народ!

Все така от памтивека:
сняг и смях, и вик в нощта!
За какво живей човека,
ако не за радостта!...