Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Кариера


Тя беше осемнадесетгодишна –
със бузки, пламнали в руменина,
и със коси, разсипващи се пищно
върху красиви, обли рамена.

Театърът с измамните богатства
във столицата бе я приласкал.
И тя пристигна тук да кандидатства
във академията „Театрал“.

Това ухаещо градинско цвете
след дълго лутане от двор във двор
попадна най-случайно във ръцете
на някакъв „заслужил режисьор“.

На нейната покана за уроци
предложи ѝ той вила, пълна с чар.
След тежък труд край тихите потоци
тя се завърна с разработен дар.

От него тя получи чест висока
да посети прочут диалектик.
Той ѝ предаде няколко урока
и я препрати при познат критик.

След тази подготовка бърза, кратка,
за мене истина, за вас лъжа,
познатата ни млада кандидатка
с отличие конкурса издържа!

И ето днес в душата с топло чувство,
сред пъстроцветен артистичен свят
щудира тя голямото изкуство
и радва се на столичния град!

От нейната мечта на гимназистка,
от буйния ѝ театрален плам,
дали ще се роди една артистка
това и аз самичкият не знам!

Но мога да ви съобщя печално,
че ако тъй животът ѝ тече,
в училището висше театрално
два занаята тя ще изпече!