Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Към приятеля


Приятелю със бели власи,
меланхолично свел глава,
защо загуби бодростта си
и креташ днес едва-едва?

Какво че тя е белоснежна,
главата ти – глава на мъж,
върни походката си прежна
и като мъж докрай се дръж!

Вдигни очи и виж как греят
над тебе бистри небеса
и как в безкрая зеленеят
поля, окъпани в роса.

На старчество не се отдавай
и мисли тягостни пъди,
с витални хора се сродявай,
на бодрите другар бъди!

Живей стремително и жадно,
ликувай, радвай се и пей,
и смях момчешки водопадно
от устните ти да се лей.

Дори и в делника празнувай,
минути златни не губи,
до сетния си ден – младувай,
до сетния си час – люби!

С дела и пориви лирични
ти докажи на цял народ,
че няма възрасти различни,
а чуден, неделим живот!