Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Майско утро


В майско утро с пролетна прохлада
на разходка в ширното поле
ме настигна хубавица млада,
сякаш долетяла със криле.

Образ на мадона – чист, възвишен!
Поглед ясен – утринен светлик!
А пък аз – седемдесетгодишен,
казано по нашенски – старик!

Хубостта ли – светла, лъчезарна
позова сърцето ми към грях!
Нещо под лъжичката ме парна
и неволно аз я пожелах!

Доловила го със мисълта си,
тя ме поздрави и се изсмя!
Аз попипах белите си власи
и от мене си ме досрамя!

А наоколо под слънчева позлата
пламенееха безброй цветя,
но единствена посред цветята
най-разцъфналият цвят бе тя!

И като кошута през полето
тя побегна и изчезна в миг.
Мен от болка сви ми се сърцето!
Ах, съдба злочеста на старик!