Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Мечтаната


Бленувана, недомечтана,
на среща с мен – женихът млад,
дойде ти в приказна премяна
с надменна гордост, грим и хлад.

Разпален заговорих страстно,
за сватбен полет в свода син,
а ти мълчеше безучастно,
загледана във скъп рубин.

Опитах се да те целуна,
ти го отби със жест студен
и мигом сребърната струна
на обичта се скъса в мен.

Сърцето ми във лед застина,
изчезна образ скъп и мил
и всичкото у мен се срина,
което свято бях градил,

а в теб ни лъх, ни лъст, ни ласка,
а само грим, сребро и мед.
Под позлатената окраска
превърната бе в буца лед.

И във обидата си мъжка
дощя ми страшно в тоя миг
да ритна всякаква задръжка 
и да надам неистов вик:

„Иди си, хладна хубавице,
при свойта гордост остани!
..........................
Светът е пълен с гладни птици
и недолюбени жени!“

1998 г.