Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Народ


Били са дни на кървава разплата!
Били са страшни кърджалийски дни!
И не веднъж са плакали полята
във белите тракийски равнини!

И не веднъж безкрайните лазури
на твоите бездънни небеса
са помрачавани от страшни бури
и падала е кървава роса!

И не веднъж е пила до насита
смъртта от твоята синовна мощ
и песента на конските копита
кънтяла е над тебе не веднъж!

Загледан някъде в далечината
на твоя стръмен историчен път,
аз виждам как горят навред селата
и топли братски кърви как димят!

И в тоя път – безкраен и далечен –
смъртта заличва сетната следа.
И само ти, народ, оставаш вечен,
със своята борба за свобода!

1945 г.