Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На Вазовия гроб


Над Вазовия гроб се свечерява.
Блести над БАН неонов чук и сърп.
Върбата, вейки свела, не престава
над стария певец да лее скръб.

Долита вик от паметника „Левски“.
Там брат е днес обесил роден брат!
Камбаните на „Александър Невски“
за погребение във хор звънят!

Оръфан мъж с каскет в ръка пристъпи
до гроба на народния поет,
положи цвят над костите му скъпи
и промълви със глас на странник клет:

„Ти някога „Под игото“ написа,
но ако днес над българския дом
видял би зверствата, гнета какви са,
ти би написал втория му том!“

1947 г.