Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На птиците завиждам аз


на Борис Аврамов
Една всевластна земна жажда
всекиминутно ни гнeти,
покой и радост ни изяжда,
лишава ни от висоти.

Че в битката за хляб вглъбени,
напрегнати и уморени,
не виждаме небе над нас!
На птиците завиждам аз!

Ламтеж за вещи, къщи, вили,
живот от блясък натeжал,
интериор, автомобили,
замайващ звън на жълт метал,

гастрономия, лукс, охолство,
власт, големство, самодоволство –
във плен сме ний на тая страст!
На птиците завиждам аз!

Изгубени в тълпи нестройни,
в безбройната човешка гмеж,
вървим тревожни, неспокойни,
с потиснат трепетен копнеж.

А висне върху нас незрима
прнудата неотменима
на грозна деспотична власт!
На птиците завиждам аз!

Стопили сетните си сили
във труд убийствен и недраг,
безкрили, клюмнали, унили,
във гъстия вечерен мрак,

по пътища едни и същи
завръщаме се късно в къщи,
за да заспим в среднощен час!
На птиците завиждам аз!

1972 г.