Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Песен


Гдето да отида по света,
и във вдън земята да се скрия,
в мислите ми всякога е тя,
хубавата ми мома Мария.

През гора ли тръгна в ранен час,
зажаднял за горска самотия,
в утрото ме среща птичи глас,
птиците запяват ми: Мария!

С весели другари на гуляй
вдигна ли наздравица да пия,
младостта ѝ в чашата играй
и в звъна ѝ чувам аз: Мария!

Звънне ли за сън вечерен звън
и умора сладка ме надвие,
ненагледно гледам я насън
и в съня си шепна аз: Мария!