Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Повест


Напусна той тъмничната стена.
Жена му го причака пред затвора.
От хълцъка на младата жена
разплакаха се надошлите хора!

След дългата раздяла със света,
той бащин праг отново ще прекрачи,
където сълзите на радостта
ще мокрят дълго бузи и клепачи!

Ала не зърнал роден дом с очи,
пресрещнаха го двама непознати,
с очи, в които кървав грях личи,
със погледи на сталински джелати!

Повея остър октомврийски хлад
в душата на нещастната женица:
– Не давам ви го вече! Не! Назад! –
тя с ярост се разпери като птица!

– За малка справка вика го властта –
със дрезгав глас единият продума.
И плачещата, с клетви на уста,
заситни подир тримата по друма.

Денят загасваше. Звънеше шест.
И като грак на закъсняла птица
замлъкна сиротинският протест
на бедната, отрудена женица!

Зачакала отвън, след четвърт час
зловещо профуча край нея джипа.
Тя чу отвътре мъжовия глас
и с глуха скръб подире му изхлипа!

Безпомощно протегнала ръце,
тя дълго, дълго подир джипа плака,
догдето той, с моторното сърце,
изчезна като горски хищник в мрака!

Над Пловдив падаше вечерен здрач,
злочестата, с подута долна бърна
и със очи, подпухнали от плач,
с вързопче дрехи вкъщи се завърна!

Години минаха се оттогаз.
Не свършва още кървавата справка.
С една жена една престъпна власт
се подигра с жестока подигравка!