Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пред буря


Българийо, Родино моя,
прескъпа бащина страна,
гнети ме днес над теб покоя
и тая гробна тишина!

Мълчат в покруса градовете!
Немеят тъжните села!
Ни вятър пей над лесовете!
Ни птица маха със крила!

Две чуми ли се тук събраха,
или е минал мор пред тях,
та вред кавали онемяха
и секна песен, радост, смях?

Ни мор, ни чума тук премина,
ни смърт в сърцата леденей:
над повалената Родина
червен тиранин днес бесней!

Пред погледа му, див и злобен,
от Видин до Сакар балкан,
мълчи народът ни поробен,
в окови нови окован!

Мълчат Пирин, Родопа, Рила,
със тъжни езерни очи!
Балканът стар, без мощ и сила,
немей! България мълчи!

Върховен час ли наближава?
За бой ли идват времена?
Пред буря само се стаява
такава страшна тишина!

1956 г.