Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Приветствие


От дългата житейска битка уморен,
потънал цял на „Златни пясъци“ във скута,
приветствам ви със юбилейния ви ден,
мои хубави приятели от Института!

Със полета крилат на спомена красив
днес двадесет години аз назад се връщам!
И в този час – и скъп, и свиден, и щастлив,
вас всинца мислено ви милвам и прегръщам!

Че аз съм с вас минути сладки преживял
на труд, на устрем, вдъхновение и радост:
от моето сърце частица съм ви дал
и взел съм част от огъня на вашта младост!

Лишен от радостта да бъда редом с вас,
да се почувстваме отново близки, наши,
и във тържествения юбилеен час
за здраве и за щастие да вдигнем чаши,

на петдесетгодишния ви юбилей,
че пръв ще дойда – честната си дума давам,
под звуците на електронен чурулей
със вас и ваште внуци ще се забавлявам!

Не дойда ли – уви! – търсете ме тогаз
в Орландовци, парцелът три, алея шеста.
О, на почивка вечна там ще бъда аз
в съседство с някоя засукана невеста!