Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пролетно опиянение


Пролет разцъфва в градините,
песен в полето ечи,
греят засмени гиргините
като момински очи.

Лудо в гърдите сърцето ми
бие, играе, тупти,
волен препускам в полетата,
конят ми пърха, лети.

Буйна развява се гривата,
вятърът кичур пилей,
пеят полюшнати нивите,
целият кър се люлей!

Ветре ле, буен акранино,
с мен ли мегдан ще делиш?
С моята коня охранена
можеш ли ти да летиш?

Вейте, простори пречистени,
с първия пролетен дъжд!
Пейте, шумаци разлистени!
Смей се, надиплена ръж!

Аз съм задъхан от радости
в светлия пролетен ден!
Девет отключени младости
празник празнуват във мен!