Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пророкуване


След всичките детски зулуми,
и в студ, и във мраз, и във пек,
ме срещаха укорни думи:
„Ти няма да станеш човек!“

Беля ли направех голяма,
изцапах ли черга, дюшек,
сърдита, провиква се мама:
„Ти няма да станеш човек!“

Изкачвах ли слива висока,
увисвах ли връв на дирек,
ядосан баща ми ме хока:
„Ти няма да станеш човек!“

За птичи гнезда в лесовете
запрашех ли там надалек,
крещяха сестрите ми, двете:
„Ти няма да станеш човек!“

Изминаха много години.
(О, сякаш изминал бе век!)
И все си шушукат роднини:
„Той няма да стане човек!“

И ето ме днес – без парички
се скитам самотен и клет!
Познаха съдбата ми всички:
не станах човек, а ... поет!