Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Скръбна песен


Приижда час печален
на сетната разлъка.
Животе мой страдален,
ще те оставя с мъка!

След мен ще има пролет
и белоснежна зима,
и смях, и птичи полет,
но мен не ще ме има!

Жита ще се люлеят
във шир необозрима
и славеи ще пеят,
но мен не ще ме има!

На рози ще ухае
Родината любима.
Сърцето ми ридае,
че мен не ще ме има!

Долита зов прощален:
„Човече, спри! Заспивай!“
Животе мой страдален,
постой, не си отивай!

1983 г.