Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Ставаме народ


България възкръсва,
че бурно величав,
площадите разтърсва
свещен народен гняв.

Безхлебен, безработен,
измамен, изигран,
безпътен, безпилотен,
ограбен и обран,

подвластният се вдигна,
и в паметната нощ
като вулкан изригна
с хилядогласна мощ.

А бе нощта зловеща,
но пълна с красота,
че кипна кръв гореща,
в човечните сърца.

Съдбата ни повика
с неукротим протест
да браним в бран велика
достойнство, име, чест.

С гърмовното си слово
„За нов честит живот!“
се раждаме отново
и СТАВАМЕ НАРОД!

1997 г.