Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Старост


Студее. Иде зима.
Пилеят се листа.
А в стаята са трима:
Той, Тя и Старостта.

В една любов голяма
до гроб са слети те,
а вече са и двама
към осемдесетте.

Косите им сребреят,
клепачите сълзят,
очите пепелеят,
а устните мълчат.

Унили, изнурени,
като след тежък сън,
със погледи студени
те взират се навън.

Там пее птиче мило
и гука гълъб бял,
а тук: покой, мъртвило,
безмълвие, печал!

Животът мил залязва.
Те чакат своя ред.
Часовникът показва
дванадесет без пет!

1984 г.