Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Учителят


Творец, мечтател, просветител,
съгрят от възрожденски плам – 
това е родният учител:
обикновен, но и голям!

Загледан в бъднина честита,
натам, към звездни висоти,
той не със сребърна обкита,
а с добродетелност блести.

От делото му благородно
струи духовна красота
и лей се словото ни родно
от медената му уста.

Понесъл светли идеали,
със дух крилат, и млад, и нов,
в душите млади дързост пали,
в сърцата – пламенна любов!

И чужд на почести и слава,
със безпределна доброта,
апостолски се той раздава,
докле го стигне тя, Смъртта.

И бездиханен в гроба тесен,
във вечния си сън заспал,
той пак дочува детска песен
и звън любим, неотзвънял!

От земни грижи не тревожен,
лежи безсмъртен и велик.
На гроба му е цвят положен
от благодарен ученик!