Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Харамии


На Ганчо Топалов
Потъват в топъл теменужен здрач селата,
над кърищата пада синкав мрак,
а някъде девойка пей за Караджата
и скритом шие някакъв байрак.

Хвъркат младеж препуска хвърковатя коня
в посипания с златни листи път,
а старият ковач кове желязна броня
за нечия бунтовна мъжка гръд.

О, тъмна нощ! О, селска кървава робия!
О, мое бедно мъничко село!
Аз пих от върлата бунтовнишка ракия
на твоето куршумено тегло!

И тръгнах с устрема на старите войводи
във твоя кървав харамийски друм,
където ще ме срещнат черните несгоди,
а може да ме стигне и куршум!

Над тебе днес злокобен облак се издига
и буря носят тъмни ветрове,
че зъл душманин ти кове една верига
да обвериже твойте синове.

Но аз съм буден! Будни са и мойте братя!
И ние бдим в изтръпналата нощ!
И с трепет чакаме да мине Караджата
с развят байрак и ятаганен нож!...

1938 г.