Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Човеколюбецът


На Андрей Сахаров
(написано в деня на заточението му)
В ефира прогърмя злокобна вест
и в миг опаса суша и морета,
че в каменна Москва е под арест
пръв гражданин на нашата планета!

„Кой? Сахаров? Андрей? Нима? Но, как?“
Човечеството пламна във тревога!
Планетата усили своя огнен бяг
и полетя с вестта натам, към Бога!

Андрей бе лъчезарният човек,
отдал сърце и разум на борбата,
за да превърне този грозен век
във век на радостта и свободата.

Та той отвъргна земните блага
заради него, заради Човека.
И – гръм небесен! – изведнъж сега:
с Исусов кръст – в голготската пътека!

След толкова години на борба
днес в горък Горки в горко заточение!
Каква ирония! Каква съдба!
За чисти, светли помисли – мъчение!

Ала Духът могъщ е ненадвит,
надвита е на властника ръката,
затуй в борбата ти си днес Давид,
а той – потомъкът на Голиата!

Дерзай, Андрей! Не вдавай се в тъга!
Веднъж ли повален си се възземал!
Човечеството е със теб сега,
а срещу теб – горилите във Кремъл.

В двубоя лют безстрашен воин бъди,
юначен син на матушка Русия,
из тюрмения мрак я изведи
и от насилието отърви я!