Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Изповедно


Не възмечтах литературна слава,
за хонорарен дъжд не заламтях,
далече от книжовната ни врява
на битност тиха тих приятел бях.

По власт и сребролюбство не залитах,
от почести отвърнал бях лице,
и във житейската борба разчитах
единствено на двете си ръце.

Затуй сега, навлязъл в старините,
щастлив и радостен като дете,
с усмивка гледам хората в очите
и със усмивка в мойте гледат те.

Но тъжен спомен властно ме помами
низ пътя, в който с мъка съм вървял.
За нея само, ах, за младостта ми,
за нищо друго днес не ми е жал!

Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“