Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Антонина


В бялата служебна сграда
някога ни сбра дългът.
Ти бе хубава и млада,
със трептяща свежа гръд.

Светлозарна и красива,
благородна и добра,
щом пристигна в колектива,
грейна пролетна зора!

После: коридорни срещи,
спотаен сърдечен зов,
скрити погледи горещи,
и ни дума за любов.

Но внезапно ти напусна.
В миг изчезна образ мил.
Аз прехапах долна устна,
скрита болка в гръд стаил.

Не видях те оттогава,
ала няма нощ и ден
да не грее в незабрава
твоят образ озарен.

Цяла вечност сякаш мина,
а сърцето все мечтай!
Антонина, Антонина,
свитка топлинка му дай!