Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Врабче


На внучката ми Ана-Мария
Кацнало на вейка гола
със премръзнало краче
на високата топола
зъзне сивичко врабче.

Вън бушува страшна зима
от зори до късен мрак,
яростна, неукротима,
вихри вдига, сипе сняг!

А врабченцето трепери,
клетото, от студ и глад:
где трошичка да намери
в тоз наежен снежен свят!

Гледаш мъничката птичка
и се питаш с тъжен глас:
„Как издържа таз душичка
в тази януарски мраз?

Где нощува? Как живее?
Без подслон. Сама в света.
И дали ще иззимее
да посрещне пролетта?“

Жално става ти в душата
за живота ѝ нелек,
сякаш птичката крилата
не врабче е, а човек!