Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




В Дряновския манастир


Аз пак съм тук. И пак е късна есен.
И пак безлистен лес е скръбно ням.
И пак могъщ закрилно е надвесен
Балканът стар над костница и храм!

Свещена пръст на пресвета обител,
със благослов споила кръст и меч
и срещнала тук роб със поробител
във бой заветен със жестока сеч!

Пристъпям с трепет в костницата свята,
потънала в планински свят покой.
Навън молитвено мълчи гората.
Потокът пее вечен упокой!

Мъчително текат минути тежки
сред тоя свят завинаги смълчан,
реликвен свят от черепи човешки,
посечени от вражи ятаган!

Стоя смирен. Мълча. Благоговея
пред мощите на свидни храбреци,
изгрели в Дряновската епопея
и слели се с иконните светци!

И сякаш гледам бой на страшни воини!
И сякаш чувам петвековен стон!
Поклон пред вас, въстаници достойни!
Пред теб поп Харитон, поклон, поклон!