Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




В такава нощ незабравима


Ето го брегът със бели сгради,
модра вис и буйни дървеса!
Махат ми за поздрав листи млади
и ме пръскат с капчици роса.

Всичко тук ми е безкрайно мило,
всеки лист и цвят е мой познат,
тук сърцето ми покой е пило
и духът заяквал е крилат.

Над брега се спуска вечер мека,
пада звездна тишина и мир,
позлатена лунната пътека
грей над стихналата водна шир.

Уморените вълни почиват,
хора, дървеса и птици спят,
само славеите не заспиват,
с песни славят любовта, светът.

И сред тях, дорде звезди погаснат,
дъх стаил, смирен, безмълвен, ням,
аз стоя омаян и прехласнат,
като богомолец в древен храм.

Радвам се на тоя свят предвечен,
с ясен месец посред свода спрял,
на звездите и на пътя млечен,
с мека светлина света огрял.

Във такава нощ незабравима,
в тоя свят и свиден, и красив,
че съм тук, че дишам, че ме има,
че съм жив, безкрайно съм щастлив!

1978 г.