Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




В този безпределно хубав свят


И какво, че ти си тъй далеч от мене?
И какво, че аз от теб съм тъй далеч?
Нас ни свързват духом мисли съкровени
и ни сгрява сладка поетична реч.

Звънне ли ми в телефонната слушалка
сребърното ти славеево гласче,
грейваш пред очите ми като русалка
и превръщаш ме в разпалено момче.

Писъмце ли като чайка бързокрила
долети от черноморска синева,
мигом ме обзема чудотворна сила
и в душата бликват приказни слова.

Нищо, че си в слънчевата Варна,
а далеч от теб аз в столичния град.
Нас ни е сплавила обич златозарна
в тоя безпределно хубав свят!