Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Гълъби


На дъщеря ми Звездомира
Преди вечерен сън с трошици
посипвах чистия перваз
и кацваха две сиви птици
на него в утринния час.

Те весело със човки чукат,
боричкат се с любов навън
и дълго галено ми гукат,
и с песни будят ме от сън.

И тия мили, кротки птици
със мене свикнаха така,
че вече ситните трошици
кълват от моята ръка.

Сега е май. Цъфтят полята.
Трепти изгряващият ден.
А гълъбите в синевата
летят и връщат се при мен.

Как искам да съм мирна, кротка
и като гълъбите аз
подир небесната разходка
да кацам на щастлив перваз!

Обичам тоя край, разбуден
от полъха на пролетта,
и гълъбите – символ чуден
на кротост и на доброта!

1953 г.