Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Довиждане, мой черноморски бряг!


Добро утро, слънчева „Росица“,
оазис жаждан в тоя юлски зной,
дом спотаен като гнездо на птица,
кът за отмора, отдих и покой!

От глъбините морски хлад извира,
със древна сила тегли ни брегът,
а слънцето ни гали и бронзира
и чайки влюбени над нас кръжат.

Текат в наслада мигове чудесни,
сред бухнала зеленина и хлад,
под стволове вековни с птичи песни
и мирис благ на цъфнал липов цвят!

А славеите чудни не престават,
дене-нощя, по видело и мрак,
със виртуозна страст да се надпяват
и да се любят в гъстия листак.

Потрепват млади вейки като живи,
тревите светят с утринна роса,
а нощите са приказно красиви
под купола на звездни небеса!

Но дните отлетяха като птици!
Ще ми остане само спомен драг!
Прощавайте безгрижни хубавици!
Довиждане, мой черноморски бряг!