Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




До сетен час!


Макар смъртта да дебне,
дълбоко скрита в мен,
към висини поднебни
духът е устремен!

Обичах синевата
със птичите ята
и юлската позлата
на зрелите жита.

Обичах и селяка,
отруден, благ и тих,
когото при атака
със стих аз защитих.

А после в огън газих
и спах в легло от лед,
но дума зла не казах,
макар злочест и клет!

С високи идеали
живях, летях и пях!
И мисля си, едва ли
бих оцелял без тях.

А затова, че страдах –
съдбата не проклех.
Каквото имах – дадох
и нищичко не взех.

С мечта недомечтана,
на истината роб –
такъв ще си остана
до сетен час, до гроб!

1979 г.