Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Елегия


Вървя през теб, Родино, като през пустиня,
за песни глух, за слово ням, на радост чужд,
че ти отново пъшкаш днес като робиня
под гвоздеите на червения ботуш!

Пак мъст и гнет. Страдания неизброими.
Отново робска нощ без лъч, без път, без брод!
Ела, владико святи, Патриарх Евтимий,
отново да оплачеш своя клет народ!

Насилия. Разгроми. Теглила. Несгоди.
И всъде мерзост, скверност, подлост и лъжа!
Къде сте, стари байрактари и войводи,
Хаджи Димитре и ти, Стефан Караджа?

Винтовката е подменила ятагана.
В народната душа пак мрак и пустота!
Апостоле от Карлово, какво остана
от твойта трепетно лелеяна мечта?

От Севера злокобен облак е надвесен.
В Родината ни стана душно като в пещ!
Войводо от Калофер, где си с меч и песен
отново четата на бунт да поведеш!...

1978 г.