Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Елхичката


На моите внуци
Напълни с хубост нашата градина
елхичка млада, с иглести листца
и всяка заран, с лейчицата синя
поливаха я моите деца.

И тя растеше стройна и красива,
загледана в лазурна вис далеч
и сред децата бе така щастлива,
че я разсмиваха с бъбрива реч.

А те се радваха по детски, звънко,
на милото накипрено дръвче
и гледаха как връхчето му тънко
приятелски люлей едно врабче.

Ала злосторник чер със зла душичка,
с престъпна пакостна ръка
без жал отсече младата елхичка
да се сдобие с коледна елха.

Зарадвал с нея детската дружина
във къщата си грозният палач,
а моят дом пред Новата година
потъна във сълзи и детски плач.