Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Жрицата


На жена ми
В служение неспирно и несменно
в Темидения вековечен храм
за право – вечно, свято, неотменно –
ти четвърт век горя с младежки плам.

Eдна ли нощ от мисли не си спала
по чужди разпри, спорове, вражди?
Веднъж ли в бурната съдебна зала
речта ти е отбрулвала звезди?

Веднъж ли ти, безтрепетната жрица,
във храма свят на справедливостта
надигала си се като лъвица
срещу сквернителите на честта?

В безброй двубои яростни в защита
на хиляди разплакани съдби,
съпреживяла болката им скрита,
ти, мила, своето сърце разби!

И ето те, изпълнила дълга си, –
на земния ти дял красив венец –
невидима ръка незримо ръси
косите ти със сребърен прашец!

Крилата младост вихрено отмина,
тупти нестройно болното сърце!
Спастрили пишещата ти машина
днес внуци милват твоите ръце!

1979 г.