Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Жулиета


Ах, защо те, пусто, срещнах, Жулиета,
орис моя черна и съдба проклета,

та сърце да страда и безспир да пита:
„На любов и сладост има ли насита?“

Върху сочни устни пламък аленее,
мъртъв да целунеш, в миг ще оживее!

Погледът ти мята огън и жарава!
Де кого погледнеш, пленник той ти става!

Преди три години с него изгори ме!
От тогаз ей тука нещо все боли ме!

Ох, не знам какво е, но без теб не мога!
Ден и нощ потайно моля се на Бога:

„Боже, накажи ме с демонска присъда:
докогато дишам, пленник да ѝ бъда!“