Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Кримска балада


В Ливадия видях аз Петър Първи,
цар-богатир, левент и хубавец,
не в битка страшна да пролива кърви,
а с крепостници да строи дворец.

В Алупка, в чуден лес със пойни птици,
съзрях ловец: бе сам граф Воронцов,
със цял табун брадясали мужици
да му подгонят дивеча за лов.

Императрицата Екатерина
пресрещнах в опроселите села,
облечена във сърма и коприна,
с имперска цел в каляска бе дошла.

В Бахчи сарай – притихнал, малочислен,
на хан Гирей в сарая стар, смълчан,
видях аз Пушкин тъжен и замислен,
загледан в легендарния фонтан.

А в Севастопол ме побиха тръпки,
когато го видях, о, боже мой,
да крачи с едри исполински стъпки
самият той – великият Толстой!

Разкош и дрипи! Слава и просия!
Бунтовен гняв душата ми обзе!
Довиждане, помешчишка Русия,
държава на босяци и князе!

1986 г.