Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Към поета


Стихът не е за празнословие създаден,
ни за възхвала на диктатор разярен!
Той трябва във сърцето ти да е изстрадан,
за да разпалва във душите гняв свещен!

А ти, самодоволен, дрънкаш златна лира
и модно сплиташ от хвалебствия венец,
но словото ти с раждането си умира,
защото е без нерв, без пламък, без живец!

По дяволите твоята книжовна мода
и твойта златна лира с бледи стиховце!
Сложи ръката си на пулса на народа
и вслушай се как бий народното сърце!

И щом прелее в тебе чудодейна сила,
грабни перото и пиши, пиши, пиши!
Пиши за напастта, Родината сломила,
за мъката във милионите души!

Пиши как властникът и ядовит, и злобен,
почерни днешния и бъдния ни ден,
как е работникът потиснат и поробен,
селякът как е оскърбен, обезземлен!

Пиши за падналите родни великани
и за нестихналата всенародна жал!
Пиши как гасне неживяна младостта ни
и как народът е гробовно замълчал!

Не е за пустословие стихът създаден,
ни за възхвала на насилника злонрав!
О, трябва той по ботевски да е изстрадан,
за да разгаря във кръвта бунтовен гняв!

1979 г.