Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На моето училище


(По случай осемдесетгодишния му юбилей)
Прастара и всевечно млада,
окъпана във светлина,
любима наша школска сграда,
виши могъщи рамена,

че всяка утрин зашумяваш
от сладкогласен глъч и смях
и като майка просияваш
от щастие, че си сред тях!

А шумните ти класни зали
притихват с първия звънец
и с жива реч в сърцата пали
звезди учителят-творец.

В салоните ти снежнобели,
като камбанени звънци
са тежките слова кънтели
на златоустите предци.

С духовната си мощ и сила,
с просветния си порив чист,
Родината си ти дарила
със знатни люде – знатен низ!

Духът е величаво нещо!
Щастлив съм в тоя светъл час,
че от сърцето си горещо
частица съм ти дал и аз!

Догдето ясно слънце свети
и утринна звезда блести,
през вихъра на вековете
честита да пребъдеш ти!